За книгата: 2009 г. / Когато Майкъл Брунер, отпаднал ученик, постъпи доброволец във Вермахта, той вярваше, че отпред го очакват само победоносни фанфари, но той се озова в ада на Източния фронт. Немците наричат ​​хора като него Шлаумайер (буквално: „хитър”), а руснаците биха казали „хитър задник” – циничен, сам по себе си и изобщо не склонен към саможертва. Брунер не презираше нищо, за да спаси собствената си кожа, но не избягваше нито участие в най-кървавите битки през втората половина на войната, нито сериозни наранявания. Като радист на танка PzKpfw IV, заедно с елитната 24-та танкова дивизия, той премина през най-ожесточените битки на Никополския плацдарм, близо до Яш, между Сан и Висла и само по чудо не попадна в съветски плен: при в последния момент, след като наруши заповедта и изостави своята част, успя да избяга в американската окупационна зона... Брунър говори за всичко това в мемоарите си - учудващо откровено и цинично, без да крие най-грозните факти, с много интересни подробности за танковата война на източния фронт.